14/12/2008
Светлин Велинов е един от популярните художници в България. Неговите творби, показващи таланта и уникалния му стил са публикувани в някой от най-престижните български и международни издателства и са му донесли доста престижни награди. Дарбата му да рисува се е превърнала освен в професия и в негов начин на живот, както твърди самият той в интервюто, което даде за BulArts.com:
• За тези, които не те познават, би ли разказал малко за себе си?
Първото и най-голямо нещо с което се гордея – от Варна съм. Завършил съм СУИ “Добри Христов” – с изящен профил и подготовка за живопис в НХА. Предначертания план леко се попромени с моето идване в Cофия и за мое щастие и за шок на всички мои близки, които до преди това ме виждаха застанал до статива и бялото платно, омазан с бои, аз избрах анимация. Следва НБУ и така до днес.
• Какво те накара да започнеш да се занимаваш с дигитален арт?
Много пъти съм си задавал този въпрос… Еднозначен отговор няма. Влияе ми всичко онова, което ме заобикаля. В днешния свят на информация, свят пълен с провокация и инфлуенции може да прихванеш какво ли не без да се усетиш, катоm вирус срещу който няма ваксина. А болестта атакува именно онези организми, които са най-благоразположени и уязвими за атака. Аз се разболях от манията да рисувам много отдавна и може да се каже, че дигиталния арт с който се занимавам в момента е една от фазите на болестта на твореца.
• От колко годишен се занимаваш с рисуване?
Вероятно въпроса изисква точен отговор, който да включва годините в които съм рисувал с идея и цел, но в моя случай това наистина е още в самото начало с моя прощапулник, на който без колебание сам хванал четка. За мен се занимавам от тогава - това което правя и днес, вече 26 години.
• Посещавал ли си уроци за това?
Всяко дете което проявява даден талант, трябва да се изгради и култивира. Трябва да му се даде насока и да се следва известен път, докато артиста е достатъчно зрял и изграден на професионално и духовно ниво, за да може да следва свой собствен път.
• Вярвам че си вдъхновение за много млади хора, но кой или какво вдъхновява теб?
Вероятно бих могъл да съм нечие вдъхновение, но искам да кажа, че вдъхновението не е сляпо следване на модел и стил, прихванат от твореца на когото се възхищаваш. Трябва да се следва пътя на изграждане на даден автор, а не това което той е създал с неговия личен и неповторим почерк. През годините съм се възхищавал на много творци, без жанрови ограничение. Винаги съм имал отношение към музиката, танца, театъра. Всичко може да ме вдъхнови, навсякъде, където и да съм. Въпроса е как претворяваш заряда от вдъхновението. На мен ми трябва молив и бял лист.
• Коя софтуерна програма използваш за направата на творбите си?
Предпочитаните от мен програми са Photoshop, Painter и Flash. В зависимост от идеята за изображението, избирам подходящите изразни средства, които ми дава дадена програма.
• Какви средства или техники ползваш за рисуването на всяка една твоя картина?
Няма да кажа!
• Коя е любимата ти картина?
"Mother`s will"
• Какво те провокира да я нарисуваш?
Трябва да навляза в твърде философски аспекти на човешката природа и общество. Идеята е да се отстоява до край, това в което вярваш, което обичаш, това което не могат да ти вземат, а само да подчинят и опитомят. Идеята е за свободата и независимостта на духа, за непрекосвеноста на личността и избора.
• Колко часа в седмицата рисуваш за собствено удоволствие?
Имаш предвид за себе си? Все по-малко, но това не означава, че удоволствието от рисуването ме е напуснало. Ако това се случи на някой творец, то той се превръща в занаятчия, а в моя случай това означава просто да спра да рисувам. Вярвам, че този ден няма никога да настъпи.
• Кога приемаш своя творба за завършена?
Субективно е. Винаги има какво да искаш от себе си, а корена на развитието и самоусъвършенстването е в недоволството. Аз винаги съм недоволен, но предпочитам да не мъча излишно дадена картина, като се старая да я изведа до съвършенство. Просто знам, че всяка нова творба ще е по-добра от предишната и ако трябва да бъда илюстративен, то моята стълба към усъвършенстването е произведенията, които съм оставил зад гърба си и на които съм стъпил за да мога да кача следващото стъпало от необозримия път на твореца, който не знае предела на своите възможности.
• Как би искал да въздейства изкуството ти на аудиторията?
Правокативно! В работите си гледам да влагам идеи и послания. Когато успея да задоволя не само естетическата потребност на окото, но и да правокирам мисловна дейност, съм истински доволен.
• Опиши творчеството си с една дума.
За мен думата е “живот”.
• Целиш ли някаква степен на комерсиализация в творбата, когато рисуваш?
Някаква степен? Ами те са чисто комерсиални!
• Как приемаш рисуването и дизайна – като работа или удоволствие?
Хората на изкуството са миропомазани и дарени с щастието да изкарват прехраната си с това което обичат и от което изпитват най-голямо удоволствие. Дето му се вика “… плащат му за да се забавлява“.
• Имаш ли публикувани творби?
Имам. Не просъществувалото дълго списания “Sax”, където имах 4-ри комикс проекта, 3-ри от които се публикуваха, като два от тях авторски. Илюстрации за различни списания. Комкса “Танц с вятъра” в “Qteh” със сценарист Алекс Султанов. Илюстрацията “Red moon” попадна в селекцията на “Exotique” издание на “Ballisticpublishing”. Мое представяне в списание “Intro” и последната публикация е в “Fantasy Art” – албум, който излезе под шапката на издателство “Art-Line”.
• Работил ли си някога с други артисти в екип по-някакъв проект – а би ли искал да опиташ?
По принцип, когато става въпрос за сериозни проекти, винаги се работи в екип.
• Слушаш ли музика докато рисуваш
Не обичам тишината!!
• Имаш ли някакви награди?
С първия ми пост в CGTalk спечелих “Choice Award” за “Red moon”. Последваха още три награди, а за “Master and Servent” с която участвах в едноименния конкурс, получих “Honorable mention”. Последната награда която получих бе присъдена от български форум за изкуство “Computer Space 2005” в категория “computer graphics”
• Коя беше първата ти картина с която придоби световна популярност?
"Red Moon"
• Когато не твориш и не си в мрежата, с какво обичаш да се занимаваш?
За съжаление освен професия, рисуването ми е хоби. Приятелите ми ме обвиняват, че рядко излизам, но като изляза обичам разходките, хубавите заведения и ресторанти, кино, танци и жени… ха ха!!
• Имаш ли любими дигитални уроци, които си готов да споделиш с нас?
Цялата серия на “Gnomon”. Има какво да се види там, а и това е най- добрата възможност да се докоснеш до това как творят “големите” в бранша.
• Какъв е твоя стремеж – къде би искал да си след 5-10 години в професионална и артистична насока?
Всеки човек има някакви планове, но съм твърде суеверен за да споделя всички. Виждам се по-добър от сега…
• Приемаш ли поръчки за работа?
Вече стават толкова много, че ми трябва сътрудник, който да си комуникира по тази част с клиентите.
• Мислиш ли, че в България има добра среда за развитие на художниците и дизайнерите? Какви недостатъци намираш?
Цвете пониква и пробива път дори в асфалта! Единствено от значение е мотивацията за развиване в дадена област, другото са извинения.
• Какво мислиш за огромните общности като CG Societi и DeviantArt?
Много благоприятна среда за млади, неизвестни, а и вече направили си име и доказали се творци. Аз възприемам тези общности, като възможвост да свериш своите качества с тези на хора чиито стъпки следваш и да установиш конкурентно способността си и къде стоиш на пазара, на това изкуство.
• Мислиш ли, че те биха помогнали на младите артисти или на тези, които се опитват да рекламират работата си извън България?
Така се получи с мен. Определено присъствието на един артист в подобен форум и обективирането на труда му пред общността е един вид билет за автобуса на желанията и мечтите, но опашката за него е много дълга, а ситото през което трябва да минеш за да си един от пътниците в него е много ситно. Изисква се много работа, за да докажеш позициите си и защитиш възможностите си.
• Какво ти е мнението за българските он-лайн общности в сферата на изобразителното изкуство?
Набират скорост, но изисква по-сериозно отношение!
• Как накратко би ги съпоставил с българските такива?
Хм… !? Все още не мисля, че подобно сравнение е уместно.
• Как дигиталните художници гледат на традиционалния арт?
Така, както традиционните художници гледат на дигиталните! Всъщност подобно разделение правят само тези, за които дигиталното рисуване е недостъпно и неразбираемо, и въпрос на копчета. Аз съм възпитаник на художествена гимназия и съм изграден като художник от хора, които нямат никакво отношение към компютъра, дори го отричат. Лично за мен компютъра е само вид изразно средство. Аромата на масло и терпентин са незаменими и понякога слагам платното на статива, но това не може да се случи с онези които могат само да презират и ненавиждат непознатото.
• Ако можеш да промениш едно нещо в миналото си, какво би било то и защо?
Няма такова нещо!
• Има ли друго което би искал да споделиш с нас?
Бях слаб преди да седна зад компютъра… внимавайте с хамбургерите и пиците!!