11/05/2009
Георги Георгиев Марков е част от т.нар. поколение на "дигитални артисти". Той е на 26 години, и рисува откакто се помни. Художественото си образование започва от Хуманитарната гимназия в Благоевград, паралелка "Рисуване", а по-късно е студент в Академията в Санкт Петербург.
Име: Георги Георгиев Марков
Любима мисъл: Свободата – товa не е когато не ти пука какво другите мислят за тебе, а когато на самия теб не ти дреме какво мислиш за себе си.
За тези, които не те познават, би ли ни разказал малко за себе си?
Казвам се Георги Георгиев Марков, на 26 години съм. Учил съм в Хуманитарната гимназия в Благоевград, паралелка Рисуване, след това постъпих в Академията в Санкт-Петербург на факултет Теория и история на искуствата. След 2 курса взех академически отпуск и така и не се върнах, това беше преди 6 години. След това завърших курс по анимация в България, занимавах се с классическа анимация 2,5 години, работих в студия в Пловдив и София. Работил съм доста работи, повечето от които нямат нищо общо с арта: охрана, готвач, специалист по сигализации, продавач на детски играчки, продавач на книги... Имах и рекламна фирма, където правихме външна реклама, но фирмата нямаше особен успех и фалира, погълна я глобализациата :) Последно работих като дизайнер във Пловдив, но вече не работя там, от един месец съм във Санкт-Петербург. От време на време се занимавам и с фриленс, рисувам илюстрации. Имам рускоезичен арт-форум, който усилено развивам.
Откъде си родом и какво те свързва с Русия?
"Петрич, Петрич, моя южен край..." роден съм в Петрич, макар че никога не съм живял там. Половината си живот съм прекарал във Русия. Майка ми е полу-арменка, полу-рускиня, баща ми е българин-македонец :) Той много години работеше в Русия. Жена ми също е от Русия, от Санкт-Петербург.
Какво те накара да започнеш да се занимаваш с дигитален арт?
Истината е, че се заех със дигитален арт заради публичноста, която той дава. Преди година и половина не бях чувал нищо за дигитален арт. Рисувах с молив на картон, наричах рисуването си шаманизм, излагах духовете си напоказ. Лятото 2004 година направих изложба от свои графики, до преди това само моите близки и приятели виждаха работите ми. Претърпях пълно фиаско, нямаше критики, нямаше нищо, освен присмех и неразбиране. По това време съвсем случайно се натъкнах на един руски форум, посветен на дигитално искуство. Продадох графиките си на e-bay за по 20 долара и си купих таблет.
От колко годишен се занимаваш с рисуване?
Рисувам откакто се помня.
Посещавал ли се уроци за това?
Първия път посетих специализирано школо по рисуване в трети клас, това беще във Русия. След един месец ме изгониха оттам за некадърност. Когато постъпих в художествена гимназия в Благоевград, в началото на втората година класния ни руководител, художник Атанас Дафинов извика майками и и посъветва да премести чадото си в механотехникум, защото художник от мене нямало да стане, и с рисуване само си губя времето. В 11 клас обаче нещо ме удари по главата, и към края на 12 клас май бях най-добрия график във класа.
Вярвам че си вдъхновение за много млади хора, но кой или какво вдъхновява теб?
Човек трябва да се вдъхновява сам от себе си. Мен ме вдъхновяват духовете, те ми помагат и напътстват. Имам духове, които искат да бъдат видяни, и аз им помагам.
Коя програма използваш за направата на творбите си и защо?
Photoshop. Защо? Ами защото в него се оправям най-добре. Пробвал съм да работя в Painter, и мога да кажа само едно - няма никакво значение, коя програма от двете ще изберете. И двете стават за рисуване :)
Какви средства или техники ползваш за рисуване на всяка една твоя картина?
Никога не правя скица на лист. Рядко обмислям предварително, какво и как ще изглежда. Не правя черно-бял скеч, веднага започвам да рисувам със цвят, тогава се ражда и образа. Правя големи цветови маски, решавам обема и светлината, а след това детализирам.
Коя е любимата ти картина?
Ангелоядец.
Какво те провокира/вдъхнови да я нарисуваш?
Това е един вид автопортрет... Хапване на ангела е метафoра, носеща двойствен смисъл. Опитах да изобразя това, което чувствам и начина, по който изглеждам в собственните си очи. Двойственност... Нарисувах двойни вежди, защото се колебаех, как да ги направя, и ги оставих така. Замислих се над един древен ритуал, съхранен и до днес в някои диви племена, ритуално изъяждане на врага. Ядеш крака – ставаш по-бърз, ядеш мозъка – ставаш по-умен и така нататък. Помислих, то естествено представих си, че ям ангели за да стана по-добър и по-светъл... Убиваш ги, те са твои врагове и ги изяждаш за да вземеш техните качества. Какво става след това по логиката на този ритуал? Какво става, когато злото се храни с доброто? Изобразих човека-зло, хранещ се с добрина; демон, който има нужда понякога да почувства нещо светло, който има нужда да хапне нещо добро...
Колко часа в седмицата рисуваш за собствено удоволствие?
Не мога да отговоря на този въпрос, не съм педант. Понякога много, понякога хич.
Коя е последната ти картина?
Ловец на души. Но тази работа все още не е довършена, има доста груби неща по нея.
Слушаш ли музика докато рисуваш?
Слушам, но не винаги. Просто понякога забравям да я пусна :) Обичам различна музика, нямам любим стил, от Григ и Чайковски до Рамщайн и Елвис Пресли. Най-често пускана музика при мен напоследък е саундтрека към филма "Dead man".
Имаш ли някакви награди в областта на художественото изкуство?
Имам няколко аварда на руски сайтове, но нищо особенно, аз съм лош художник :)
Когато не твориш и не си в мрежата, с какво обичаш да се занимаваш?
Това може да стане само ако ми се развали компютъра :) И, все пак, ако не съм пред компютъра, значи пия кафе със жена ми. Е, гледаме доста филми, преди много четях, но вече не. Не гледам телевизия. Не играя в компютърни игри. Не обичам футбол. Не общувам с хора, практически не излизам на по бира, общувам само виртуално. В реалните хора има нещо подозрително :)
Имаш ли любими дигитални уроци, които си готов да споделиш с нас?
Никога не съм ползвал чужди tutorials, а аз съм лош учител. Това е жалко подобие на урок, по скоро отговор на въпрос, със какви четки обикновенно рисувам.
Какъв е твоя стремеж – къде би искал да си след 5-10 години в професионална и артистична насока?
Напоследък се разучих да мисля за бъдещето.
Какво ти е мнението за българските он-лайн общности в сферата на изобразителното изкуство?
Мнението ми е изключително положително. Много харесвам форума Graphilla.com, с други съобщества не съм запознат. Ето сега се запознах и с вашето.
Мислиш ли, че в България има добра среда за развитие на художниците и дизайнерите? Какви недостатъци намираш?
Истината е, че всъщност няма добра среда за развитие. България е малка, пазара е малък, някой може да е страхотен концепт художник, но е принуден да прави дипляни, защото в България не може да намери друга реализация. А и в България един дизайнер получава колкото един общ работник... е, в София в някои фирми нещата стоят другояче, ама колко са те. При това художниците в България са в изобилие. Всъщоност, и общите работници са в изобилие. А добрите художници са малко, като и във всяка една друга професия.
Какво мислиш за огромните общности като DeviantArt и CG Society?
Това са много полезни ресурси за начинаещи и за напреднали. Там имаш възможност да се сравняваш със останалите, да видиш, да научиш... Всъщоност художник се учи гледайки. По времето на Възраждане художници са изминавали страшни разстояния само за да видят работите на други майстори и да се поучат от тях. Ние сега имаме възможност да го направим с няколко клика на мишката, би било глупаво де не се възползваме от това.
Мислиш ли, че тези международни общности биха помогнали на младите артисти в сферата на изобразителното изкуство или на тези, които се опитват да рекламират работата си извън България?
Зависи от това, какво търсиш. От наблюденията имам чувството, че няма средно положение, или си забелязан и получаваш всички девиденти под формата на множество внимание, възторженни коментарии и предложения за работа, или се губиш във общата маса, получавайки доста ограничена аудитория.
Как накратко би ги съпоставил с българските такива?
Сложно е да се съпостави, защото те са различни, и имат различни цели. Има чужди арт сайтове, където явно са вложени много пари и време, но по една или друга причина хората не ги посещават. А има български сайтове, къдете тече динамичен и интересен живот, при тове не става въпрос за бизнес и реална финансова полза. Аз самия съм собственник на арт ресурс в руско интернет пространство ( http://www.hofarts.com/ ). Много трудно бих го сравнил с CG Societi, но донякъде бих го съпоставил със Graphilla.com или с вашия ресурс. Всички ние се опитваме да направим на нашата земя това, което още не е направено тук.
Как "дигиталните художници" гледат на традиционния арт?
Аз мисля че гледат с разбиране, защото повечето дигитални художници са и традиционални. Обратното, стереотипи и глупости идват от хора, които нямат представа, какво е дигиталния арт, а имат на въоръжение само една безсмислена фраза "В дигиталния арт няма душа". Истината е, че можеше да се заринеш във бои, разтворители, платна и четки, да си наемеш огромно ателие, и да си кръгла нула като творец, а можеш да рисуваш със таблет и да създаваш нещо наистина живо.
Ако можеш да промениш едно нещо в миналото си, какво би било то и защо?
Не бих променял нищо.
Има ли нещо друго което би искал да споделиш с нас?
Бих искал да споделя учудването си от проявения от вас интерес към моята скромна личност :) Искам да ви пожелая успех, надявам се, че не бях прекалено досаден. Време е да изпуша една цигара.
Линк към твоя сайт
http://hofarts.deviantart.com/ - това е моята галерия, тук може да се види цялото ми творчество