19/05/2009
Евгени Томов е един от талантливите български художници, успял да се наложи в меката на филмовия бизнес - Холивуд. Филмите, по които е работил са номинирани с най-престижната награда за анимация "Анни", филмовата награда "Оскар" и френския й аналог "Сезар". Последният проект на г-н Томов е пълнометражната 3D анимация "Легендата за Десперо", където той е production designer. Талантът му не остава незабелязан от най-големите студиа в бранша и от емигрант с няколко долара в джоба днес Евгени Томов е ценен илюстратор и филмов художник.
Понастоящем г-н Томов работи по копродукция на Aardman и Sony Pictures. За това и за други подробности около творчеството му четете в интервюто, което г-н Томов даде за BulArts.
Разкажете накратко кой е Евгени Томов? Как протича денят Ви?
Аз съм художник попаднал във филмовата индустрия, за което не съжалявам. Дните ми никога не са монотонни - всеки ден е различен, поради естеството на работата ми. Някой дни са по-творчески и мога да си позволя да рисувам и работя върху дизайни за филма, а други преминават в срещи, обсъждания, преглеждане и корекции на работата на екипа. Едно нещо обаче е постоянно - винаги има много работа и доста стрес, макар и от различно естество. Двадесет и четири часовият ден обикновено е твърде кратък по време на продукция. Сутрин, след като вляза в студиото, получавам програмата за деня и е събитие когато се окаже, че имам достатъчно време да седна и да рисувам между всичките ангажименти. Вечер и през уикендите се старая да не мисля за работата... което се получава трудно... но се старая за да мога да прекарам пълноценно време със съпругата ми и Ружа, и понякога с приятели.
За Вас и Вашето творчество се говори в много популярни български медии. Навсякъде Ви представят като един от българите, покорили Холивуд. Всички прес материали са много положителни към Вас и Вашият талант. Според Вас на какво най-вече се дължи големият Ви успех?
Не съм сигурен какво точно е "голям успех". За мен е важно да съм щастлив с това, което правя и ако мога да издържам и семейството си, работейки нещо, което ми харесва - това е още по-добре! В този смисъл съм успял... но със сигурност нищо в живота ми не е било резултат от "сляп късмет". Може би малко талант помага - рисувам от дете и никога родителите ми, които са инженери, не са ме лансирали да избера този път в живота, макар, че не са ми пречели в този мой избор. Може би ще Ви прозвучи като клише, но това, което съм понастоящем е резултат на много труд и вземане на правилни и целенасочени решения от всеки житейски кръстопът, които са ме отвеждали в правилната посока.
Роден сте в Русия и сте живял в България преди да емигрирате в Канада през 1990г. В интервюта казвате, че режимът в страната ни тогава не е предоставял възможности за творци като Вас и Ви е подтикнал да емигрирате. Трудно ли Ви беше в САЩ в началото? Ще ни разкажете ли повече за този период от живота Ви?
Няма да се разпростирам в коментара си по въпроса за ситуацията в България преди демокрацията, а и непосредствено след промените през началото на 90-те. По различни причини и преди 10-ти ноември, а и непосредствено след това, България не беше най-доброто място за творческа изява. Мисля, че на всички ни е ясно защо. Първите години от емиграцията ми в Канада (февруари 1990г.) не бяха лесни и отне доста време и труд да си създам контакти и име. Икономическата рецесия в началото на 90-те не ми помогна много да се утвърдя като художник - правех илюстрации за списания и рекламни агенции, работех допълнително временни работи за да се издържам... аз тръгнах само с $90 долара в джоба и малко знания по английски... Първият ми опит в анимацията беше чак през 1995 г. - като художник на декори и асистент на художествения директор. Този първи проект ("Старата дама и гълъбите") за мен, а и за режисьора Силвен Шоме, се оказа много успешен, а също и интересен като творческо преживяване. Това определи бъдещето ми за следващите години - с кратки прекъсвания продължих да работя със Силвен до 2006г.
Имате ли поглед сегашната ситуация в България? Съпоставима ли е с тази в други страни, където сте живял? Предоставя ли вече България по-големи възможности за младите творци?
Определено България е много по-"човешко" място за живот в сравнение с годините, когато заминах. Това не значи, че одобрявам всичко, което се случва тук и всички промени в манталитета на съвременния българин. Не бих се наел да съпоставям ситуацията в България с тази в другите страни, където съм живял, защото за различните хора са важни различни неща, а и неизбежно ще съм субективен. Не мога обаче да престана да се шокирам от мащабите на корупцията в България и от крайната, почти цинична комерсиализация на живота. Независимо, че българина побърза да възприеме предимно най-грозните страни на капитализма, все пак мисля, че тук вече има място и условия за развитие на млади творци. Аз лично съм поел път, за който в момента не бих намерил подходяща реализация в България, но се радвам за творците, които намират мястото си в българската действителност и искрено се надявам, че икономиката и социалното съзнание на българина ще създават все по-добри условия за това.
Когато сте живял в България сте преподавали изобразително изкуство. Мислил ли сте в бъдеще да се върнете към тази професия или може би да имате свое издание с похвати от Вашата практика?
Непосредствено след като завърших художествената академия в София започнах да водя курсове по рисуване на натура. Това ставаше докато работих успоредно като илюстратор и графичен дизайнер. Това продължи почти четири години до напускането ми. От тогава не съм се занимавал с какъвто и да е вид преподавателска дейност, макар, че все по-често получавам покани за лекции и семинари. На 11 юни ще участвам в симпозиум на най-големия анимационен фестивал в света в Anneci, Франция, където ще изнеса лекция за творческия процес при създаването на "The Tale of Despereaux". За сега не смятам да се откажа от активна работа по продукциите на филми за сметка на академична или преподавателска дейност. За момента не виждам начин да мога да балансирам и двете - липсва ми толкова време, но това не значи, че изключвам варианта в бъдеще. Ще му мисля, когато свърша сегашния филм, по който започнах работа през януари 2009г. и който трябва да излезе по Коледа през 2011г.
Има ли направление, което Ви допада в по-голяма степен - 2D или 3D? В кое направление смятате основно да работите в бъдеще?
Имаше период, когато не симпатизирах особено на 3D технологиите, но сега, признавам, нещата се промениха и вече могат да се правят филми, които са далеч над "пластмасовата" естетика, която определяше вида на 3D филмите само допреди няколко години. Мисля, че въпреки симпатиите ми към рисуваната анимация, по-интересни предизвикателства за откриване и развитие предлагат новите 3D технологии. Освен това интерес за мен представляват хибридите между 3D и игралното кино. Мисля, че близкото бъдеще ще ни представи филми, където границите между различните медии - игрално кино, 3D анимация и 3D ефекти - напълно ще се заличат. Това, разбира се, не значи, че традиционната 2D анимация или игралното кино ще изчезнат, както появата на киното не елиминира театъра например.
Вие сте production designer(художник-постановчик) в нашумялата 3д анимация “The Tale of Despereaux”. Бихте ли разяснили каква е работата на production дизайнера и каква роля изиграва неговата дейност в цялостното представяне на един 3д филм?
Художник-постановчика определя визуалния стил и дизайна на филма. Аз разработвам, рисувайки традиционни, на ръка, а също и с компютърен софтуер, стилистичните принципи на дизайна и цветовата гама на филма. Съответно, за да се осъществи замисъла, трябва да избера екип от художници и дизайнери, които да са подходящи за конкретния стил и естетика. Това е втория етап от работата ми - подбирането и назначаването на екипа за Арт Департамента, който се занимава с дизайна на всичко, което виждаме на екрана. Моя задача също е да контролирам творчески продукцията на 3D елементите, по които работи съвсем друг екип - целта е да се запази желаната естетика, стил и качество до края. Общо взето зает съм с различните етапи на разработката и продукцията от началото до края, което обикновено продължава около три години.
Дизайнът на градчето в "Легендата за Десперо" от ранния етап на разработката на филмовата визия;
Художник: Евгени Томов
Стилът, който се използва в “The Tale of Despereaux” е наистина уникален. Представянето на анимацията по точно такъв начин е станало благодарение на Вас. Смятате ли, че такова представяне на 3D филмите може да пребори похватите на Pixar и DreamWorks и да се наложи в бъдеще?
Десперо има визуална естетика, която е подходяща за конкретната история. Целта не беше да измислим нов, универсален стил, а да създадем визия, която да отразява добре атмосферата на сценария и да не прилича на това, което вече е правено от Pixar и Dreamworks. Ако има нещо, което искаме да остане и да се наложи в бъдещи проекти, то това е целенасоченото използване на живописни похвати и избягване на дигитален, синтетичен вид на виртуалния 3D свят, който се стараем да създадем на екрана. Основни компоненти за постигане на такава по-"топла" и органична естетика са текстурите и 3D осветлението. Нашият подход беше доста по-различен от вече познатите примери на Pixar и Dreamworks и това беше оценено от професионалните среди. 3D анимацията е сравнително ново явление и все още се развива. Надяваме се да й повлияем положително с Десперо и с настоящия филм, по който работя и в който се опитвам да наложа подобен подход.
Още няколко ранни творби, показващи визията на "Легендата за Десперо"
В "Les Triplettes de Belleville" и в “The Tale of Despereaux” са използвани подобни цветови гами, създаващи ретро усещане. Случайно ли е използването на тази гама в двата филма или идеята е подобна?
Може би това е свързано и с личните ми естетически предпочитания, а донякъде и с естеството на тематиката и на двата филма - тя позволяваше малко по-артистичен и рафиниран подход към цвета. Не съм фен на крещящите, както вече отбелязах донякъде пластмасови и синтетични цветове на доста от съвременните анимационни продукции.
"Легендата за Десперо" - кадри от филма
Работили сте с френският художник Силвен Шоме по няколко невероятни проекта, включително "Les Triplettes de Belleville". Какво бихте казали за него и работата с него? Как повлия той на Вашето творчество и кариера?
Със Силвен Шоме работих с прекъсвания в продължение на 11 години, на практика по всичките му проекти. Работата ми със Силвен беше много интересна и удовлетворяваща творчески, но също така и много стресираща и трудна поради човешките му качества. Филмите, по които работихме заедно отвориха доста врати както за мен, така и за него, и остават уникални като изживяване.
При работата ви по “The Tale of Despereaux”, пътищата ви с Силвен Шоме се разделят. Той продължава работа по "Илюзиониста", а Вие продължавате да работите по "Десперо". Какво Ви подтикна да вземете това решение?
Силвен Шоме остава един от най-талантливите хора, с които съм работил някога, но също така и един от най-трудните. Той имаше много добро отношение към мен и въпреки това небеше лесно да си до него. Честно казано не съжалих никога след като го напуснах в началото на 2006г. и заминах за Лондон да работя по "The Tale of Despereaux". Причините не са свързани само с характера на Силвен. Единбург е чудесно място да се посети за седмица или две, но аз не бих избрал да живея там за дълго. Силвен реши да се установи там и да основе студио. Аз издържах две години и два месеца... Доколкото знам, сега вече и на него не му понася там. Климата не е за хора, които са израстнали на слънце. Друга причина е, че исках да опитам и друг тип проекти, триизмерните например, а и друг тип режисьори. Дадохме един на друг каквото можахме и беше време да продължим по своите пътища. За мен Силвен Шоме остава един от уникалните съвременни анимационни режисьори.
Правилно ли е триизмерните анимации да се заклеймяват като филми за деца и смятате ли, че начинът им на представяне може да разбие тези представи за тях?
Няколко са причините за това стереотипно възприемане на 3D филмите. Първо, те по правило са скъпи и високите бюджети изискват сигурни печалби и връщане на инвестициите... за съжаление... Детските филми по правило пълнят касите на филмовите продуценти - децата са най-лоялните зрители и освен всичко обикновенно "завличат" и родителите си в киносалоните. След това следва масова психоза по купуване на играчки и така наречената "меморобилия" базирани на герои от филма. Напоследък задалжително се правят и компютърни игри, базирани на анимационните филми, за които също потенциални купувачи са децата. За съжаление тези са едни основните причини продуцентите да лимитират разнообразието на 3D анимационните филми, което съответно създава стереотипни идеи, че този вид медия е само за детска публика. Постепенно, с появата на нови, хибридни филми между анимация и игрално кино, а също редките появи на 3D филми с по-широка ориентация, надявам се, ще променят ситуацията в бъдеще.
Персонажите в “The Tale of Despereaux” изглеждат като оживели от илюстрациите в старите книжки с приказки. Филма носи носталгия към детството ни. Това ли е начинът 3D анимациите да достигнат до вече порастналите деца?
Целта ми не беше само да събудя интереса на възрастните. Както отбелязах, не мисля, че единственият път за 3D анимацията е откровено дигиталната естетика. Мисля, че има място за по-широк диапазон от стилове и нашият подход в "Десперо" има качества и потенциал. Постарахме се да дадем "душа" и характер на визията, а не само приятен за окото стил. Не мисля, че всичко на екрана трябва да има крещящи и наситени цветове за да е интересно и красиво. Връзката с публиката е двустранна: производителите на филми се стараят да предвидят какво ще се хареса, но също така и филмите възпитават вкус и разбиране у зрителя, стига да имаш смелостта да опиташ, а не да вървиш само по проверените формули.
"Легендата за Десперо" - скици, част от дизайна на персонажите
Как се създава един запомнящ се анимационен герой? Какво вдъхновение и какви средства са нужни?
Анимационният герой трябва да има характер и душа. Само ефектен дизайн не стига ако художника не успее да убеди публиката, че героя е истински и зрителите не повярват на еможиите му. Сигурно всеки добър дизайнер знае това, но на някой се отдава повече да го постигнат. Навярно затова има и по-добри художници... а и таланта е нещо, което трудно се учи.
Ако имате възможност да направите собствен анимационен филм, за какво ще се разказва той и с кого бихте го реализирали?
За момента нямам време да мисля за собствен проект, но ако някой ден имам вдъхновението и времето да работя по такъв, на всяка цена бих се постарал историята да е непредвидима, без клишета, а също така да има "душа" и убедителна емоция. Най-добре се получават сценарии базирани на собствени преживявания. Звучи доста общо, но засега съм далече от собствен сценарий.
Какви бъдещи професионални върхове сте си поставили, от какво сте привлечен понастоящем?
Това, с което се занимавам професионално ми харесва, но има какво да се желае още. Единствено бих могъл да се надявам на все по-добри и интересни проекти, както и все по интересни режисьори, с които да работя.
Смятате ли да се върнете за постоянно в България и например да основете свое студио за 3D филми или да работите със свои български колеги по някакви бъдещи проекти?
Не съм готов още за такава стъпка - отвикнал съм от начините на работа в България. За студио, което да е конкурентноспособно са необходими достатъчно хора с талант и професионално отношение към работата - дисциплина и трудова етика. Докато таланти има достатъчно, недостига на вторите качества е твърде явен не само сред художниците в България. По принцип отношението към работата и професията на българина има да извървява дълъг път, независимо, че нещата напоследък доста се промениха към по-добро.
Бяхте номиниран с престижната награда "Ани" в категорията "Най-добър дизайнер за пълнометражна анимация" за 2008г. Какво най-вече са наградите и номинациите за един художник - престиж и портфолио или удовлетворение и постижение?
Освен нормалната суета за един художник да е признат от най-високият форум в индустрията, на практика това също осигурява съответната репутация и доверие от страна на продуценти и режисьори. Накратко - можеш да разчиташ на повече творческа свобода, защото хората ти вярват, че знаеш какво правиш и че резултата ще е добър.
 |  |
| Евгени Томов и съпругата му Ружа
на червения килим в Кан, 2003г. | Евгени Томов на премиерата на
"Легендата за Десперо", 2008г. |
Научихме, че работите по визията на новата анимация на "Сони", "Arthur Cristmas". Можете ли да ни разкажете нещо повече за този проект? Лесно ли протича работата Ви по него?
Проекта е доста амбициозен за времето, което имаме. Копродукция е между уникалното английско студио Aardman и Sony Pictures. Aardman са носители на няколко Оскара и много други престижни награди. Техни филми са "Chicken run" и "Wallace & Gromit in The Curse of the Were-Rabbit". "Arthur Cristmas" ще е различен визуално от познатия на всички любители на анимацията типичен "пластелинов" стил на Aardman. Работата е много интересна, но не е никак лесна - две и половина години за мащабен филм като този са съвсем недостатъчни и ни чакат много интензивни месеци.
Филмът е с бюджет 97 милиона долара, което същио не е толкова много в сравнение с бюджетите на Pixar и Dreamworks. Ще трябва да работим много ефикасно и организирано за да направим добър филм с толкова богат сценарий. Филмът е базиран на необичайна коледна история, забавна и, надявам се, емоционално ангажираща. Не мога да влизам в детайли, защото големите студиа много внимават за информацията, която може да се споделя по новите им проекти.
Какво е мнението Ви за интернет арт мрежите, каквато е и BulArts.com?
Радвам се, че има Art на Интернета, а не само евтини консуматорски сайтове! Надявам се това да повлияе и на колтивирането на нови вкусове и интереси у побликата. Пожелавам на BulArts.com да има сериозен дял в тази мисия!
Бихте ли пожелали нещо на нашите читатели?
Да са творци във всеки аспект на жива им. Откривайте свой път във всяко нещо, с което се захващате и ще се чувствате много по-удовлетворени! Правете го с любов и ще сте по-щастливи!
Благодарим Ви за това интервю!
Желаем Ви още по-големи професионални успехи и много щастие!
Успех и на BulArts, а също и на читателите Ви!
Архив
