3.Подбор на шрифтовете.
Историята на шрифтовия дизайн, която току що прегледахме набързо, е може би единствената пълноценна отправна точка (освен вашите собствен опит и предпочитания, разбира се), към която да се обърнете при нужда да подберете шрифт за проекти, които изискват набор с един-единствен такъв, за „прост текст”.
В подобни случаи ваша единствена грижа трябва да бъде доброто съчетание на стил, семантика и целево въздействие на текста със съответните качества на шрифта, който използвате. Не бива да набирате пиесите на Шекспир с безсерифен шрифт ( дори и „хуманистичната” разновидност ), или крещяща реклама- с несигурните модернистични серифи.
Много често голяма част от дизайнерските проекти поставят крайно сложни проблеми: най – често може да ви се наложи да избирате два или повече различни шрифта, всеки от които трябва да отговаря не само на текста, който е набиран с него, но и на всички останали шрифтове в композицията. Както споменах веднъж, създаването на издържани връзки и контраст между шрифтове е истинско предизвикателство.
Понеже всеки шрифт е сложен колкото и човешко същество, понякога е просто невъзможно да се открият два шрифта, чийто характеристики са,така да се каже, противоположни по една и съща ос – което е задължително условие за помиряване на контрастни обекти.
Съответно най-сигурния вариант е да се прилага един и същ шрифт или различните му варианти (болд, италик) за всички нужди. Това „моношрифтово” решение може и да не е идеално, но в много случаи е по-добре да подсигурите последователност отколкото да изпробвате рисковани от естетическа гледна точка решения. Да се използва един единствен шрифт в малки композиции (например лого) е много по-желателно, отколкото два или повече шрифтове – те няма да могат да покажат пълната си красота, когато са сблъскани на толкова малко пространство. Всичките им различия един спрямо друг биха се превърнали повече в дисонанс отколкото в логична опозиция.
Все пак, нека предположим, че се нуждаете от два шрифта за работата си (например един за хедърите и един за главния текст), и не сте доволни от употребата на варианти на един и същ шрифт. Коя двойка шрифтове би трябвало да подберете? В общи линии отговорът е ясен: серифни шрифтове се сработват добре с безсерифни и обратното. Тези два типа шрифтове са достатъчно различни, така щото контрастът им веднага да стане очевиден, докато композиционната им връзка съответно е силна и стабилна.
В случая отново можете да се обърнете към историята на шрифта за полезни съвети за това кои безсерифни и серифни образци имат най – добра „химия”. Понеже тези два шрифтови типа не са били създадени едновременно, не можем да базираме решението си на исторически синхронизъм; повечето, ако не и всички съвременни серифни шрифтове се коренят в минали образци, докато множеството от безсерифните са създадени през 20 век. По – удобно е съпоставянето на нивото на „хуманност”, свободност и дори разхайтеност спрямо това на ригидност и изкуственост. Като имаме предвид какво казах за основните тенденции на дехуманизиране на безсерифните шрифтове може да заключим, че ранните серифни шрифтове са подходящи за съчетаване с късните безсерифни и обратното.
Всъщност, не съм сигурен дали е възможно да се комбинират късни модернистични серифни шрифтове с ранни геометрични безсерифни такива – и двата типа са дехуманизирани до състояние на сухота и дори тромавост, но техните основни идеологии са твърде различни и дори несъвместими. Все пак, за по-високи нива на хуманизация тази рецепта работи перфектно, просто вземете под внимание, че основната двойка шрифтове за всички операционни системи са Times и Helvetica, които са добра комбинация понеже и двата са от междинния период – т.е. не са твърде стандартни, но не са и твърде свободни.
Ето и един друг пример: логото на едно руско списание наречено Internet. Въпреки че, както споменах, при дизайн на лого трябва да се спазва единство на шрифта, тук двата хуманистични шрифта Garamond и Frutiger работят перфектно заедно защото в композицията няма нешрифтови елементи и шрефтовете са оставени да си говорят само един с друг, а и защото контрастът между тях е толкова пълен и разнопосочен (тип, излъчване, цвят, наклон). Още повече, че споменатите 2 шрифта са използвани интензивно вътре в списанието.
- безсерифните шрифтове трудно минават в курсивна форма, серифни – в удебелена.

Сайтът на AlphaWorks предлага подобен и все пак противоречив пример. Както повечето други IBM – сайтове, и този е бил разработен от Студио Архетип; въпреки това, решението да се композира лого от хуманистичния Meta (особено предпочитан от дизайнерите на студиото) и старомоден модернестичен серифен шрифт (какъвто е традиционен за корпоративната идентичност на IBM) има като резултат композиция със спорни качества – именно поради конфликта на различните нива на хуманност. Трудно е да се потисне чувството, че контрастът в логото е или недостатъчен, или неправилен. Както можете да заключите от тези примери, обикновено е добра идея да се комбинира контраста на шрифтовете с контраст на други типографски характеристики особено на такъв между вариациите на шрифта (болд, италик и т.н.). Тези вариации са възможни по осите на тегло, наклон и ширина – но е добре да разбирате, че въпросните оси не подлежат на изменение еднакво за всички видове шрифт.
Може да сте забелязали, че множество безсерифни шрифтове нямат курсивна разновидност в класическия смисъл на думата, а само са наклонени (понякога са наричани oblique). Това не е случайно: самата същност на безсерифните шрифтове не позволява лесната им промяна в курсивни или поне не в такива, които сме свикнали да считаме за курсивни. Обратно на това, много серифни шрифтове имат наистина типични курсивни форми, които са много различни по форма от основната и са лесно различими – особено латинските.
От друга страна, полуболдирани и специално болдирани варианти не се получават добре от серифни шрифтове. Техните серифи са в конфликт със смяната на теглото, а относителната разлика в ширината на гредите ( т.е. нивото на контраст) трудно се запазва при друго тегло на буквата.(интересно, високо ниво на контраст е по-малка пречка за смяна на теглото – така е при екстраболдирания Fat Face и подобните му шрифтове, които са изградени върху модернистични серифни шрифтове, които имат типичния завишен контраст). Безсерифните шрифтове от друга страна са много податливи на промяна в теглото – много от тях варират в целия спектър от тип “кабел” до тип “слон”. Това означава, че всеки шрифт има своите естествени варианти и това трябва да се взема под внимание когато работим с шрифтове: например при професионалната си работа е много по -вероятно да се сблъскате с болдирани безсерифни и курсивни серифни шрифтове отколкото обратното.
Кои са другите начини да усилите контраста в многошрифтова композиция? Двойката сериф – безсериф със сигурност не е най – задоволителната от всички контрастни шрифтови комбинации. Можете да употребите например привлекателен декоративен шрифт, каквито са стилизиран готически или калиграфски, който да поставите до обикновен безсерифен шрифт. За нещастие подобни радикални решения рядко имат желания ефект. Когато шрифтовете са твърде различни, че не могат да съжителстват; както вече видяхме, контрастът между 2 обекта е най – силен когато техните противоположности са много, но някои общи черти са същите.
Със сигурност не бива да използвате засукан декоративен шрифт за цяла страница текст, най-малкото защото подобни шрифтове обикновено са трудно достъпни. Ако сте използвали сложен шрифт за хедър или лого, по-добре дръжте останалата шрифтова композиция спокойна, със стандартни шрифтове. Както споменах, от стилистична гледна точка безсерифните шрифтове не подхождат на декоративните; все пак е по – уместно да подчертаете набрано с изящен шрифт заглавие със стандартен, графично спокоен безсерифен такъв, отколкото със серифен – характерът на същия би влязъл в конфликт с този на шрифта на заглавието. Препоръчително е също така да увеличите кондраста не само по форма на беквите, но и по цвят, размер и видимост.
Струва си да се спомене, че професионалните дизайнери рядко ползват нещо различно от стандартните, прости шрифтове. Нарочно ограничих изследването си до главните тенденции в шрифтовия дизайн, защото смятам, че е по – важно за начинаещ дизайнер да изучи по-малък брой основни класически шрифтове, вместо да се впусне в морето от шрифтове, които често имат съмнително качество. Широкоизвестните шрифтове са почти „прозрачни” за възприемане не защото са примитивни, а ,напротив, защото старателно са били ошлайфани от своите създатели в течение на вековете. Това е прозрачността, която позволява на нематериалните качества на вашия текст и дизайн да се вселят в материалната обвивка на шрифта.